дом Общество Започва Коледният пост

Започва Коледният пост

522
ДЯЛ

От днес започват 40-дневните Коледни пости, които ще завършат на Бъдни вечер. Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата четиридесетница – Великденския пост. Преди Коледа вярващите постят, за да се
подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – Божия син Иисус Христос.

Според църковните правила това е период на въздържание от блажна храна, като целта не е диета, а духовно пречистване. Иначе казано, освен от определени храни трябва да се въздържаме в помислите и желанията си. Да не се гневим, да прощаваме на враговете си, да бъдем смирени. Да отбягваме светски и зрелищни
развлечения и дори радио и телевизия. Да се откажем от алкохола и плътските удоволствия и да четем подходяща литература.

В Стария завет постничеството често е представяно като път към духовно съвършенство и начин за постигане на божествени истини. Пророкът Мойсей е постил 40 дни и 40 нощи, преди да получи десетте божи заповеди, а свети Илия е бил удостоен да види божията слава след строг пост. Велик постник е бил и свети Йоан
Кръстител, а преди началото на евангелската си мисия Иисус Христос е постил 40 дни и нощи в пустинята. От този етап от земния път на Спасителя църквата извежда основанията за четиридесетницата – Великия пост преди Пасха.

Още от ранното християнство този период от календара се възприема като време за приготовление и очакване на онова, което предстои да се случи – Рождеството на Спасителя.

По време на Коледните пости православните християни могат да употребяват олио и вино, без сряда и петък. Не се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. На Никулден се разрешават риба и червено вино. Изключение от Коледните пости се прави за децата, бременните жени, болните и
възрастните хора, които могат да консумират мляко и млечни продукти.

По време на Рождественските пости има ограничение и при венчавките. Те са забранени през първата и последната седмица на поста – от днес до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари). Светият синод разрешава при изключителни случаи енорийските свещеници да извършват венчавки от 26 декември до 4 януари, без
да искат предварително разрешение от своя митрополит.

Режимът – според вярата

По време на строгия пост християните не се въздържат само от консумацията на месо, млечни продукти, яйца, риба, животинска мазнина и млечни дарове. Те не консумират и никаква мазнина. Олиото е категорично забранено, а в още по-крайния вариант се яде само хляб със сол и се пие само вода. Този тип режим обаче
е по желание и преди него трябва да се направят задължителни консултации с диетолози и духовници. Внезапното преминаване към такова хранене може да навреди на здравето.

Децата не трябва да гладуват

Бременни, родилки, болни и деца могат да не постят. Те спазват правилата на хранене в много по-малък период от време. Когато имат желание, те могат да потърсят духовник, който да прецени колко е удачно да се ограничават и да не вкусват месо, риба и млечни продукти. Малките деца над 7-годишна възраст обикновено постят по три дни. При болните се съобразява техният режим и
приемът на лекарства. В някои случаи духовникът може да благослови вярващия да не пости, ако здравословното му състояние не го позволява.

Не блажим 40 дни и нощи като Мойсей

Обичаят да се пости произтича от историите, записани в Стария завет. Една от най-известните е тази за Мойсей. Той е постил в продължение на 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божи заповеди. Трябвало да се смири и намерил за
най-добър начин да се пречисти и духовно, като се въздържа от физически удоволствия.
Сред останалите примери е този за пророк Илия, който след строг пост не умрял, а се качил на небето на колесница от ветрове и облаци. Така избягнал физическа смърт.

Като най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста. Най-често откровенията, в които пророците са виждали бъдещето, идвали след период на въздържание.

В първите няколко века в западните църкви постели от една до няколко седмици преди Рождество. В една своя беседа св. Йоан Златоуст говори за петдневно въздържание. Броят на дните постепенно нараствал и през IX век постът продължавал вече 40 дни. В едно свое съчинение той подробно описва храната за този пост, а самия пост нарича „четиридесетница на св. Филип“.