дом Култура Защо се тресе „Пловдив 2019“

Защо се тресе „Пловдив 2019“

484
ДЯЛ

Междупартийни интриги, лоша комуникация и слаба информираност на общинския съвет спъва работата по проекта Европейска столица на културата

Европейска столица на културата 2019 е титла, с която Пловдив с право се гордее. Освен че бе извоювана с много усилия, тя представлява и първия културен проект с такава комплексност и мащаб, изпълняван в България. Но също така тепърва трябва да бъде защитавана. По-малко от 18 месеца преди градът под тепетата да бъде домакин на европейската инициатива обаче, „Пловдив 2019“ се тресе от скандали.
Конфликтът е между управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“ – структурата, натоварена с цялата организация на събитието, и пловдивския общински съвет, който с нелогичните си действия на последните сесии по темата предизвика смут и хаос в работата на инициативата. По правило управителният съвет (негов председател е кметът на града Иван Тотев, а членове са уважавани обществени и културни дейци – бел. ред.) следи и контролира работата на изпълнителния екип на фондацията. Общинският съвет обаче е принципал на „Пловдив 2019“ – той приема бюджета на фондацията и може да взима решения, свързани с нейната програма и приоритети.
Спорът помежду им възникна още през май, когато съветът освободи с напълно неясни мотиви един от членовете на УС – издателя Манол Пейков. Макар това решение да беше отчетено впоследствие като грешка, той не беше възстановен на следващото заседание месец по-късно. Този факт предизвика силна гражданска реакция в града, включително и от останалите членове на управителния съвет, които заявиха, че ще напуснат колективно, ако Пейков не бъде върнат в екипа.
Заради това и други недоразумения представителите на гражданското общество в ръководството на фондацията започват да се притесняват, от една страна, че ще бъдат употребени в политически интриги, а от друга – че лошата комуникация с общинските съветници и пълното им неразбиране на това как функционира организацията ще блокира работата по програмата. Общинският съвет в същото време не е в състояние да даде кохерентно и разумно обяснение за промените, които прави в „Пловдив 2019“. А кметът Иван Тотев като представител на местната администрация заема по-скоро страната на общинарите и настоява пред местните медии, че нищо кой знае какво „ненормално и нелогично не се е случило“. За капак държавата внася допълнителна несигурност в бъдещето на проекта, тъй като забави дълго средствата за съдържание и културна инфраструктура (повече за финансирането виж в карето). Резултатът е хаос тъкмо във времето, в което Пловдив трябва да се готви най-усилено да защити кандидатурата си за европейска столица на културата.

Какво се случи

На 18 май, по време на сесия на пловдивския общински съвет, Ангел Иванов от групата на БСП взима думата и съобщава за възможен конфликт на интереси на Манол Пейков като член на УС на „Пловдив 2019“. Поводът е негово предложение за издаване на книгата „Махалата“ – резултат от антропологично изследване на кв. „Столипиново“, което е част и от апликационната книга на проекта.
Пейков е управител на издателството „Жанет-45“ и по-рано на заседание на управителния съвет е предложил да издаде книгата безвъзмездно, тоест на свои разноски и без да ползва средства на фондацията. Думите „безплатно“ и „безвъзмездно“ обаче не са отчетени в протокола на заседанието.

След поставения от БСП въпрос съветникът Гошо Къчков от ГЕРБ предлага отстраняването на Пейков от ръководството на фондацията. Предложението е вписано в дневния ред като подточка към точката за освобождаването на Амелия Гешева също от „Пловдив 2019“ (заради назначаването й като зам.-министър на културата) и гласувано малко по-късно – при това с пълно единодушие от присъстващите 41 общински съветници от всички политически сили и без никакви изслушвания и дебати.
Самият Манол Пейков разказа пред „Капитал“, че е научил от местни медии за отстраняването му. „За мен беше съвсем неочаквано. Никакъв намек не е имало, никакви въпроси от общинския съвет, никакви криви погледи – нищо, което да ме наведе над тази мисъл“, обясни той. „Без да ме попитат, да се проучат документи, тоест ситуацията да бъде разчепкана – и най-вече без да има никаква спешност.“
Колегите му от управителния съвет също са в недоумение. Както казва друг негов член – почетната консулка на Германия в Пловдив Мариана Чолакова, „това може да се случи с всеки един от нас“.
Общинският съветник от ГЕРБ Къчков, предложил отстраняването на Манол Пейков, мотивира действието си пред пловдивското издание „Под тепето“ с думите: „В организация от ранга на Европейска столица на културата не бива да има никакво съмнение.“ В разговор с „Капитал“ той даде и следния аргумент: „Всички 41 общински съветници гласуваха „за“. В крайна сметка могат ли всичките да грешат?“ На въпрос дали той и колегите му са гласували информирано и след проверка на съмненията си, той заяви: „Ние не сме разследващ орган.“
В същото време никой от другите общински съветници, с които „Капитал“ се свърза по темата, не заяви нищо против личността на Манол Пейков и не даде аргумент за вота си за неговото отстраняване. „Разбирам, че той е един от вдъхновителите и се надявам да продължи да работи специално върху проекта „Махала“, каза общинският съветник от ВМРО Стефан Послийски и допълни: „Не виждам къде точно при него е проблемът. Като съветници нас ни интересува крайният резултат – дали 2019 ще се справим. (…) Ние никога не сме гледали този или онзи, защото са се сменили много хора през фондацията.“
„Лично аз се познавам с г-н Пейков и съм с много високо мнение за него“, заяви и Николай Радев, който е председател на групата на БСП в пловдивския общински съвет.
Няколко дни след това заседание кметът на града Иван Тотев (ГЕРБ) обявява, че е била допусната грешка и че Пейков ще бъде върнат в УС на фондацията на следващата общинска сесия. На 21 юни, когато тя се провежда обаче, самият кмет предлага три нови имена за управителния съвет, без да спомене Пейков. Това са новият зам.-кмет по културата Александър Държиков, председателката на Занаятчийската камара Тони Симидчиева и журналистът и председател на Дружеството на пловдивските писатели Антон Баев.
Освен че издателят Манол Пейков не е възстановен на работа във фондацията, а членовете на УС с изненада научават новите имена, на същото заседание общинският съвет взима и друго решение, с което спъва работата на „Пловдив 2019“. То е по повод предложението на фондацията към общинските съветници да гласуват правомощия на изпълнителния й директор да изразходва суми до 50 хиляди лв. по проекти без санкцията на УС. Досега лимитът му е бил 5 хил. лева. Това предложение всъщност е препоръка на наблюдателите от Европейската комисия и се дължи на факта, че в най-интензивните месеци по подготовка на събитията за културна столица е необходимо одобрението на огромен брой проекти.
Членът на УС и собственичка на пловдивско радио КATRA FM Милена Чакандракова дава пример: „За всеки 5700 лева трябва да се свиква управителният съвет, да разреши парите, след което това да се протоколира в стенограма, да се подпише протоколът, да мине през още пет човека и т.н.“ Подобна тромава практика спъва процеса на работа в културния мениджмънт, смята тя и предава дословно коментара на член на наблюдаващото европейско жури, което гостува в Пловдив преди две седмици: „В последните месеци имате да подписвате около 11 хиляди договора. За да свършите работата, ще трябва да наемете армия от писачи“.
На заседанието на общинския съвет не е дадена възможност на представителите на фондацията да защитят предложението си. Така то бива отхвърлено заради „липса на доверие“. Краткият коментар на един от общинските съветници от партия „Съюз за Пловдив“ Божидар Здравков е, че 50 хил. лева са твърде много пари и „толкова струва една кола“. Защо общинският съвет няма доверие в управителния съвет, който сам е назначил и в който членува и кметът на града, остава въпрос без отговор както по време на сесията, така и в разговорите със съветниците след това. Самият Иван Тотев също не изрича нито дума в защита на председателствания от самия него управителен съвет. Очаквано, след това заседание всички неполитически лица в него заявиха, че ще подадат оставките си.

А защо
Какви са причините за бламирането на работата на фондацията от общинския съвет е въпрос, на който никой не може да даде еднозначен отговор. Неофициално източници на „Капитал“, запознати с казуса, коментират, че Манол Пейков е станал неволна жертва на политически боричкания между БСП и ГЕРБ в града. Местните социалисти критикуват както правителството на Борисов, че забави държавните пари за културна инфраструктура, така и общинската администрация за начина, по който управлява проекта. Пред пловдивските медии някои от членовете на УС на фондацията също изразиха опасения, че са станали заложници на междупартийни интриги. А Манол Пейков коментира пред „Капитал“: „Нашите консултанти от Oculus многократно ни предупреждаваха, че ако спечелим, ще има големи намеси от страна на политиците… И това е основната причина за рокадите в УС досега. Това са апетити, които са много примитивни.“
Другото обяснение, което споделя по-голямата част от екипа на фондация „Пловдив 2019“, е, че общинските съветници всъщност са слабо запознати със самия проект и цялата дейност по подготовката на Европейска столица на културата. И въпреки че навсякъде тръбят, че това е „приоритетен проект“, всъщност слабо се вълнуват от него. Като пример граждани и експерти дават не само абсурдното освобождаване на Манол Пейков, но и взимането на неинформирани решения, липсата на дебати и обсъждания в зала по проблемите на фондацията и въобще отказа от комуникация с членовете на управителния съвет. „Общинският съвет е наистина крайно време да откликне активно и да започне да се информира какво работим ние – изобщо фондацията, оперативният екип и управителният съвет“, казва по този повод Мариана Чолакова от УС.
От своя страна общинските съветници настояват, че не те трябва да са активната страна. „Никой от тях (УС – бел. ред.) не е дошъл да направи среща, да каже: „Елате с комисията [по култура] и други хора, които искат да помагат. Те дори не намират време да дойдат в комисията по култура, да вземем общи решения“, твърди Стефан Послийски от ВМРО. „Дебатите не винаги трябва да бъдат в залата“, пък е аргументът на Радослава Ташкова, председател на групата на ГЕРБ в общинския съвет. „Всяко решение в дневния ред минава през комисия. И това, че [общинските съветници] публично не са дали словоизлияния по дадени членове, не означава, че не е имало дебат“, обясни тя пред „Капитал“.
Дали конфликтът между фондацията и общинския съвет ще получи развръзка, или ще се задълбочи ще стане ясно на 11 юли, когато предстои извънредна сесия на общинския съвет, посветена изцяло на „Пловдив 2019“. Освен да изчисти натрупаното напрежение и недоразумения, тя ще трябва да даде и ясен отговор на това какво предстои в работата на проекта в следващата година и половина, така че Пловдив да се справи с ангажиментите си като европейска столица на културата. Защото, както казва бившият зам.-кмет по културата Стефан Стоянов: „Проектът е сложен и в европейски мащаб и иска сериозно задълбочаване.“
Генадий Михайлов, „Капитал“
Снимка: Надежда Чипева

Колко ще струва „Пловдив 2019“

Според апликационната книга на проекта „Пловдив 2019“ общите разходи по него ще бъдат на стойност 38 млн. евро. За сравнение датският град Архус, който е европейска столица на културата тази година, изразходва около 57.6 млн. евро. Планът е разходите за съдържание и маркетинг и реклама да са на стойност от около 22 млн. евро, а капиталовите разходи, тоест за изграждане и реновация на културна инфраструктура, да са близо 16 млн. евро.
В писмен отговор до „Капитал“ новият зам.-кмет по културата инж. Александър Държиков уточни, че проблем с държавните пари за Европейска столица на културата (които се бавеха поради законови неуредици) вече няма и държавната субсидия от 7 млн. лева за 2017 г. е преведена в края на миналата седмица. Той също така обясни, че с постановление на Министерския съвет от 31 май за Европейска столица на културата са предвидени общо 76. 4 млн. лв. От тях 20 млн. лв. са от държавния бюджет, 46.4 млн. лв. – от бюджета на община Пловдив, а 10 млн. лв. – от спонсори и други източници. Средствата от държавния бюджет са разпределени по години, както следва: през 2015 г. с предишно постановление на Министерския съвет на общината за зоопарк са дадени 4 млн. лева, за 2017 г. се осигуряват 7 млн. лв., за 2018 г. – 9 млн. лв. Държавната субсидия е предназначена изцяло за обекти, свързани с културна инфраструктура.

Бившият зам. кмет по културата не може да преглътне, че го отстраниха от „ Голямата паница”, в която има около 70 млн.лв. ! Другите, които „плачат” са „соросоидите” и софийските тарикати, които свикнаха да получават по 500 – 600 000 лева годишно по времето на Стоянов. Те също бях приготвили по една „Голяма лъжица” за тези милиони. Открай време изразител на тези „експерти по нищо правене” е вестник „Капитал”.
Проблема е, че в градските бизнес кръгове на ГЕРБ също има боричкане, кой да получи по голям дял от баницата. Кмета Тотев даде знак на местните тарикати, като оглави управителния съвет на фондацията и им каза „ внимавайте, аз съм тук.” Втория знаков ход беше с назначаването на Александър Държиков за зам-кмет по културата и респективно член на Управителния съвет на фондацията. Да направиш авто инженер, работил цял живот в ДАИ за шеф на културата е направо гавра с местните култур трегери. Кмета им каза в прав текст – Майнички, назначавам верен човек, който не разбира от култура, но разбира от схеми за присвояване и той ще служи на мен, а не на вас. Разбираемо е, че кмета не може да огрее навсякъде, а и в общината си има достатъчно грижи с опазването на бюджетните разходи.
Отстраняването на Манол Пейков е също знак към глутницата навъртаща се около фондацията. В конкретния случай е важно посланието – за всяко прегрешение ще се плаща, а не недоказаната вина на издателя. Той просто беше в грешното време на грешното място. Такъв знак е и ограничението на Управителя да плаща над 5 000 лв. без решение на Управителния съвет. Кмета е готов да жертва оперативността за сметка на контрола, което още веднъж показва недоверието му в неговите кадри. Във Фондацията се смениха няколко управляващи, докато се назначи „верен на Партията” син на партийната номенклатура. И пак Сталинския принцип „ Доверие никому” работи с пълна сила.
Все пак Фондацията трябва да работи. Кмета възложи инфраструктурните проекти на ръчно управление от зам. кмета Държиков, но културния календар е огромен и ще става все по наситен. Подготвени са хиляди договори и ще се похарчат десетки милиони, които изискват много по голяма оперативност и ефективност. В този си вид Фондацията не е готова да организира всички събития и Управителния съвет отлично разбира това. Това е важния проблем, който трябва да се реши още днес.
Александър Константинов