дом Общество Президентът: Мизерията не е спасение от вируса. Гласът може да надделее над...

Президентът: Мизерията не е спасение от вируса. Гласът може да надделее над страха

118
ДЯЛ

Без съмнение пандемията изисква решителни мерки. Повечето българи ги приемат с разбиране. Правителството дължи на обществото убедителна информация за ефекта от извънредното положение. Това заяви президентът Румен Радев по повод предложението на Министерски съвет до Народното събрание за удължаване на срока на обявеното извънредно положение.

Пълният текст на изявлението на държавния глава:

Скъпи сънародници,

Вече 20 дни сме в извънредно положение. Правителството предлага неговото удължаване до 13-ти май. Решение ще вземат народните представители.

Без съмнение, пандемията изисква решителни мерки. Повечето българи ги приемат с разбиране. Считам обаче, че правителството дължи на обществото убедителна информация за ефекта от извънредното положение през първия месец на неговото прилагане. Управленските решения следва да се вземат на базата на достоверни и всеобхватни данни.

Извънредните ограничения забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа и отключиха безпрецедентна социална и икономическа криза. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа. Много българи спешно се нуждаят от помощ. Бизнесът и свободните професии също очакват убедителни мерки. Мизерията не е спасение от вируса. Вече споменах, че гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус.

Затова трябва да си поставим ясна национална цел – възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки. Тази цел може да бъде постигната само с обединените усилия на институциите и на всеки един от нас.

Идните месеци ще бъдат решаващи не само за справяне с пандемията, но и за бъдещето ни като нация в един нов свят, в който ще оцеляват и прогресират онези, които успеят да бъдат сплотени и иновативни в тези условия. Които могат да се адаптират и да развият социално-икономическа дейност в кризи, подобни на сегашната.

Здравеопазването ни във взаимодействие с останалите обществено значими системи, следва да възприеме по-гъвкава стратегия за борба с коронавируса. Да разшири значително обхвата на тестване, фокусирайки се върху различни социални и рискови групи, за да придобие реална информация за картината в страната и да действа целенасочено. Фокусирането върху коронавируса не трябва да възпрепятства достъпа до здравеопазване на хронично болните и спешните случаи, което подлага на риск живота на хиляди българи. Нашата здравна система проявява слабости, които засега се компенсират от себеотрицанието на медиците ни.

Мерките в защита на пострадалите следва да са ясни и ефективни.

– Част от мерките в извънредния закон и приетите впоследствие с решение на Министерски съвет се определят и от гражданите, и от бизнеса като недостатъчни, а някои от тях и за неудачни. Хората в нужда очакват помощ, а не оферта за заем. Икономическите мерки не достигат до най-важния бизнес – малкия и средния, а формулата 60/40 е на практика неприложима.

– Когато държавата налага ограничения, тя трябва да предложи и адекватна компенсация – и за работниците, и за бизнеса. В условия на криза реалната помощ е безвъзмездната.

– Необходимо е в спешен порядък да се преразгледат и някои разпоредби на приетия в бързина и хаос закон, които блокират икономическия живот.

Правителството прибягва до нов заем в размер до 10 млрд. лв., преди да използва резервите в бюджета като преосмисли своите приоритети. Това е тежко решение, което ще плащаме с години. Очакваме гаранции за прозрачност и ясни разчети за финансово подпомагане на всички засегнати. Парите за възстановяването на икономиката и подпомагането на най-нуждаещите се не могат да се разпределят без ясни правила и само в тесния състав на кабинета, както това става с милиардите от бюджетния излишък.

Очакваните мерки не са свързани само с финансова помощ, а и с постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност. Дългата изолация подлага на изпитания психиката и здравето на хората, а непосилните глоби са неприемливи. Болшинството българи демонстрираха своята съзнателност и спазват социална дистанция, затова и управляващите трябва да преосмислят социалната изолация в разумен срок. В дългосрочен план трябва да заложим на съзнанието и чувството за отговорност, не на репресиите и цензурата, която притиска гражданите дори в социалните мрежи.

Необходим е гъвкав подход: достоверни данни, приоритетна защита на рисковите групи, просвещаване на хората, високо съзнание, лична отговорност и мисъл за другия.

В тези условия е критично важно българският парламент да прояви отговорност и да намери форма да продължи своята дейност за приемане на важни решения и особено за конституционното си призвание за контрол над изпълнителната власт.

Скъпи сънародници,

Кризата открои своите тихи герои: лекарите, медицинските специалисти, доброволците, полицаите и всички работници в търговията, транспорта, жизненоважни производства, администрацията, които с риск за здравето поддържат основните функции на държавата и икономиката ни. Преподавателите и учениците, които не само възстановиха в кратки срокове учебния процес, но и дадоха пример как в екстрени срокове цяла една обществена система може да се преформатира и да заработи на принципно нова основа.

Наред с всички проблеми и беди, кризата открои необходимостта държавата да бъде стълб на стабилност, завърна ни и чувство за солидарност.

Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество. Нека не се оставяме на отчаянието – сега не е време за малодушие. Да надмогнем заблудите на егоизма и да се осъзнаем като общност. В задружните ни усилия е ключът към успеха сега и в бъдеще.

Благодаря ви за вниманието!