дом Политика Съюзът на архитектите с отворено критично писмо до Общинския съвет

Съюзът на архитектите с отворено критично писмо до Общинския съвет

55
ДЯЛ
От дружеството не одобряват хаотичното строителство в града

Общинският съвет и кметът на Пловдив – Иван Тотев, получиха снощи писмо от Съюза на архитектите в България – Дружество Пловдив.

С отвореното писмо се цели критика към планираните ремонти на знакови за града сгради, които, според архитектите, не отговарят на античния облик на града.

Експертите в областта смятат, че е сбъркана системата за възлагане на обществени поръчки и именно от там се появяват лошите резултати.

Ето и пълният текст без редакторска намеса:

ДО: КМЕТ на ОБЩИНА ПЛОВДИВ

ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПЛОВДИВ

Копие: ДО МЕСТНИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Дружествения  съвет на САБ -Дружество  Пловдив

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Повод за настоящото обръщение са две събития, свързани с предстоящи публични и частни инвестиции за изграждане на обекти в гр. Пловдив с голямо обществена значимост:

– Художествена галерия на ул. „Гладстон”

– Нови  сгради с обслужващи функции на ЖП”Гара” – Пловдив

Въпреки различния характер на инвестициите, повод за нашето безпокойство е повтарящата се лоша и недопустима практика, която се налага в последните години, като се използва несъвършенството на закона и се налагат компромисни решения с отрицателно въздействие.

През месец май тази година се състоя среща между представителите на практикуващите архитекти в Пловдив и Кмета на Общината именно по повод голямото безпокойство за предстоящото възлагане за изграждане чрез инженеринг на сградата „Художествена галерия на ул. „Гладстон” и изграждане на площад „Централен”.

Изразихме становище, че при така изработените Планови задания, сме сигурни в очаквания лош краен резултат, което се и случва.

Вече е налице резултатът от инженеринговата дейност за сградата на „Художествената галерия на ул. „Гладстон”, вместо предложеното от архитектите провеждане на конкурс за проектно решение, съответстващ на местото и значимостта на сградата на галерията. Не само, че не се изследва нейното ансамблово участие в силуета на ул. „Гладстон” и присъствието й като значим публичен обект в „Централна градска част”, а се представя решение, което е спорно относно архитектурните и художествени качества, променя улична регулация, променя организацията на движението в квартала и още други недостатъци.

Доколкото имаме достъп до изработения проект ПУП с РУР, забелязваме, че се увеличава площта на поземления имот, зает от бъдещата сграда за сметка на „приемната” пред старата галерийна сграда площ, с което още повече се затруднява пешеходното и транспортно  движение. Има и други технически и административни недостатъци на проекта, като липса на взети нови идентификатори, както изисква ЗКИР, независимо че проектът е съгласуван със СГКК – Пловдив, но тези подробности са едно допълнение към нередностите установени от нас, а по-важно е защитата на обществения интерес, който чрез този изработен като инженерингова дейност проект, не защитава обществения интерес, не създава сграда отговаряща на нуждите на гр. Пловдив – ЕСК 2019. Пловдив няма сграда – Художествена галерия, която по изискуем стандарт може да приема чуждестранни международни изложби, за които в Плановото задание не бяха посочени изисквания. Обект от ранга на „Художествена галерия” изисква изработване най-напред на фазата „Обемно-градоустройствен проект” – ОГП, с който да се изясни функция, разпределение, художествено решение, връзки с околната среда, транспортно и пешеходно обслужване, каквито с предложеното проектно решение остават неизяснени и пренебрегнати. Това е единствената фаза, в която се допуска преценка „по целесъобразност”, а не само ограничаващото „по законосъобразност”- по ЗУТ.  Очаквахме, надявахме се, че Община Пловдив ще възложи предпроектните проучвания – Обемно-градоустройствен проект”, но сме изненадани, че е допуснато изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, в който, вероятно за да се „помести „готовия инвестиционен проект за сградата на галерията  се променя регулационен план, променят се площи и конфигурация на имоти без доказана необходимост и присъщите санкции за това. Не е изяснено свързването за автомобилно движение на ул.”Виктор Юго” и ул.”Гладстон” отговаря ли на предвижданията на ТКС на ОУП-Пловдив; кое налага въвеждане на нова устройствена зона „ТкЦ”?

Недопустимо е липсата на какъвто и да е паркинг за посетители на сградата, което е в крещящо противоречие с чл. 43 от ЗУТ при все, че имота увеличава размерите си. Ако разрушената вече галерия нямаше паркоместа, то нека си припомним годините, когато бе строена и то като временна сграда (без устройствен статут, който й се даде чак 1994г.) И всичко това се случва в центъра на града, който общинската администрация  е превърнала в платен паркинг с непрекъснато повишаващи се цени. Нищо не се споменава за задължителните археологически проучвания при премахване на сградата и изкупни работи в имота, въпреки, че на 10м от него има археологически обект (който чака да бъде експониран). В сградата не се предвижда подземно ниво, единствено с цел да не се стигне до археологията. Отново бързането за наваксване на изгубеното време ще даде живот на осакатена сграда с много пропуснати възможности за пълноценно реализиране на достойна и забележителна нова архитектура, която в Пловдив е рядкост.

Като цяло, проектът в част ПУП с РУП е изготвен в отклонение от Нар.№8 ОСУСП, Нар.№7 ПНУОВТУЗ, ЗУТ и Заповед № 18ОА 1365 ОГ 18.06.2018г.

Другият повод за нашето безпокойство е публикацията в една местна медия, която отново ни показва плашещия нов обем, който ще бъде изграден до сградата на ЖП ”Гара” – Пловдив. Наричаме го плашещ, защото не отговаря на обкръжаващите застройки, не се съобразява с пластичното присъствие на обема на ЖП гара-Пловдив, а я пренебрегва и заличава. В публикацията се казва, че сградата ще бъде с търговско-офисни функции. Дали е така или това е плод на журналистическа фантазия не знаем, защото и за този обект пловдивската общественост е в неведение относно бъдещите функции, които са предоставени за решаване на концесионера на терена, собственост на НКЖИ, независимо, че  развитието на ЖП”Гара” – Пловдив е от изключително значение за града.

Даването на терена на концесия не изключва участието на обществото при вземане на решение и произнасяне относно функции, художествен образ, обемно-пространствено присъствие, транспортно комуникационно обслужване на сградите около ЖП”Гара – Пловдив”.

Още повече, че за този терен и за този сграден комплекс през 2008 г. беше проведен успешен национален конкурс с много добри решения и отличен първо премиран проект , по планово задание, което отговаряше на нуждите на ЖП  Ареал – Пловдив и на Транспортен хъб – Пловдив, отчиташе всички обстоятелства и се подчиняваше на изискванията на ОУП – Пловдив. От публикуваната картинка можем само да направим извод, че предвидената сграда не отговаря на възможностите на градоустройствената основа да поеме показаното  функционална натоварване.

Ако и в бъдеще такава практика се налага за изграждане на значимите обществени  обекти, които имат трайно присъствие в градската среда и остават поне десетилетия, ако не столетия за обществото, то очакваме и третият проект за изграждане на площад „Централен” – Пловдив да има същото спорно решение, относно функция, транспортно-комуникационни решения, художествен образ и археологическа експонираност.

Надяваме се, както се договорихме устно и установихме практика на срещи, да изградим отношение на доверие и в законосъобразен порядък да изпълним поетите ангажименти, като ни дадете възможност да се намесим в инвестиционния процес предварително, а не да се изправяме пред ситуациите, които за пореден път коментираме в това обръщение.

Желаем да вземем отношение и да бъде подложено не само на професионално експертно разглеждане, но и на широко обществено обсъждане, както се изисква по закон и на трите обекта, независимо  сроковете за изграждане на същите. Няма по недемократично отношение към публичните финанси от това да не се обсъждат с обществото, което ги осигурява. Няма демократична държава на запад от р. Тимок, която би си позволила да харчи милиони средства публичен ресурс без да получи професионална и обществена оценка за начинанията си. И тук оправданието със Закона за обществените поръчки не работи. Едно е Обществена поръчка за доставка на нещо си, друго е за строителство по одобрен (от обществеността) проект. Нека си припомним големите френски президенти, които направиха международни конкурси за уникални сгради: Центърът Помпиду; Пирамидата на Лувъра, Парка Ла Вийет, Арката в Дефанс, които дадоха посоката и Париж остана световен град.

Пловдив е по-стар град от Париж, но за съжаление, г-н Кмете със средството „инженеринг“ няма да оставите впечетляваща архитектурна следа в новата история на града. През последните години посигнахте много по отношение на инфраструктура и благоустрояване на града, но Пловдив заслужава сгради, които да останат в историята му с дълготрайно ползване и запомнящо се положително емоционално въздействие, независимо смяната на обществено икономически отношения, защото добрата функция и добрия художествен образ не зависят от капризите на политическите промени .

С уважение :

Дружествен съвет на САБ  – Дружество Пловдив

Арх. Илко Николов

Арх. Хубена Салджиева

Арх. Васил Шилев

Арх. Величко Куртев

Арх. Димитър Недевски