дом Общество Хората търсят новата опция „на резервната скамейка“

Хората търсят новата опция „на резервната скамейка“

92
ДЯЛ

„Това, което генерално се случи в страната е, че премиерът Борисов изчака да намалее напорът на протестите и той намаля. На такъв етап обикновено протестът се опитва да се радикализира и тогава има две опции – или да свали Правителството, или да се маргинализира. Преди изказването на Борисов протестът беше тръгнал точно в тази посока“.Това подчерта политологът Първан Симеонов.

„Борисов разсъждаваше на глас и с изключително неумелото си и грешно от политическа гледна точка изказване, върна на протеста шансовете да го свали. Все още обаче той има шансове и да изкара мандата си, вкл. и с излизане в отпуск, само и само да няма предсрочни избори. Това може и да е по-добрият шанс за него“.

Според Симеонов, вероятно и самият Борисов не може да даде в момента отговор на въпроса какво точно се случва. Като аргумент, политологът подчерта, че вижданията вътре в управляващата конфигурация са различни. От едната страна е Томислав Дончев и той ясно се е обозначил като представител на по-малката част от ГЕРБ, които искат да си ходят. От другата страна са патриотите, които изобщо не искат да си ходят. Въпросът е сега кой ще надделее.

„Ако Борисов направи маневра, може да успее да вземе и този завой“.

По думите на Симеонов, Борисов има навика да оставя някои от хората си в изкуствена засада – Томислав Дончев, Валери Симеонов, за да се издадат сами. Борисов по-скоро лавира, отколкото да управлява.

„Възможно е патриотите да са поставили някакви условия, защото в подобна ситуация политиците стават много гъвкави“.

Първанов бе категоричен, че президентът действа напред с малки стъпки към властта, тъй като е получил за това добър шанс.

Ситуацията е такава, че основните две партии – ГЕРБ и БСП са в колапс. Вместо да се качи на вълната на протеста, БСП е „нагълтала вода“ . „Това обаче не е съзнателно, защото парадоксите на ситуацията са такива – хората търсят новата ефективна опция на резервната скамейка и тя понякога е ненадейна.Историята поражда такива парадокси“.

„Въпросът е да не се окаже оттук нататък, че хората се оглеждат, оглеждат и накрая се създава ситуация, в която трудно може да се осъществи ефективно управление – Парламентът да е много надробен“.