Белоградчишките скали – свидетели на времето

Представете си свят, изваян от времето, където скалите разказват истории, а природата е създала свои собствени шедьоври. Дълбоко в Западния Предбалкан, скрит сред вековни гори, се намира един такъв свят – Белоградчишките скали. Този природен феномен,  ни пренася в една епоха, когато континентите са се движили и моретата са покривали земята. Нека заедно се отправим на пътешествие във времето и да разкрием тайните на този каменен лабиринт.

Белоградчишките скали са изумителен природен феномен на повече от 200 млн. години

Белоградчишките скали са разположени в Западния Предбалкан, в околността на град Белоградчик и селата Боровица, Чифлик, Белотинци, Фалковец, Горен Чифлик и Долен Чифлик. Впечатляващият скален лабиринт обхваща район дълъг 30 км, широк 5 км и висок 200 м.  Простира се на 52 км югозападно от град Видин, 182 км от София и 68 км от Монтана. Белоградчишките скали са обособени в три групи – Централна, Збеговска и Фалковска. Централната група се издига южно от Белоградчик и включва скалите Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата, Адам и Ева, Мечката, Овчарчето, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Червената стена и  Монасите. На запад от града се намира Збеговската група, в чиито състав влизат Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич. На изток от Белоградчик е Фалковската група, която включва включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък. Скалите са оградени от мощна крепостна стена, а в пясъчника и варовика са се образували над 100 пещери, най-известната от които е Магурата.

До днешния си вид Белоградчишките скали са се оформяли в продължение на 200 млн години. В този район се наслоили песъчливо-мергелни скали, които по-кьсно били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето те се споили в конгломерати и пясъчници, върху които по-късно се наслоили сиви и кремавобели варовици. Железният окис придал червеникав оттенък на скалите. При нагъването на Стара планина този район се превърнал в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където водата, ветровете и температурата дали своя принос за оформянето на релефа. Това повлияло и на пясъчниците. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. Те образуват естествена крепост, която от най-древни времена служела като укрепление. Първи римляните съобразили да се възползват от природните дадености на местността и през I – IV започнали градежа на крепостта, която днес е позната под името Калето. След това византийците и българите продължили градежа. Всъщност това е една от последните крепости, завладяни от турците. През Средновековието (XVII – XIX в.) и по време на Османското робство  (1805-1837 г.) тя се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Днес тя е неразривно цяло от скалния комплекс и забележителностите
на местността.

Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.

Причудливите и уникални форми на Белоградчишките скали, наподобяващи хора, животни и птици, са родили безброй легенди в народния фолклор. Така природните шедьоври получили и наименованията си. Говори се, че между скалите, на най-високите им върхове, имало два манастира – мъжки и девически. Сред калугерките, криеща се под монашеските одежди, живеела чудна хубавица – сестра Витиня. Преди родителите й да изпратят в служба на Господ, за да я предпазят от зла участ заради прекалената й хубост, както им предрекъл един стар калугер, тя всеки ден пасяла козите и огласяла със звънки песни цялата околия. Компания й правел млад овчар, който свирел чудни песни на кавала си. Двамата много се обичали и били неразделни. Когато я замонашили, Витиня дълго време страдала безутешно. Всяка случайна среща с нейния овчар била осуетявана от зоркия поглед на игуменката. И за красивата послушница оставало единствено утешението да слуша тъжната песен от кавала на своя любим, идваща от мъжкия манастир. Той също приел да служи на Бога. Започнали да се срещат тайно, но един ден на бял свят се появил плодът на тяхната любов. Детският плач огласил тихите покои на манастира и тайната излязла наяве. Витиня била проклета и прокудена с бебе на ръце, а горещите й молби не трогнали никого. Любимият й, монах Лука, я гледал и се чудел как да й помогне. И тогава се случило чудо. Изведнъж женският манастир се срутил с грохот и затрупал всички послушници. А Вита с отрочето си, монах Лука и изпадналите в ужас монаси, се вкаменили. Затова и скалите са наречени на тях. Друга легенда свързва същата тази Витиня с римлянина Антонио. Двамата се залюбили на един Петровден, когато той посетил манастира. Любовта им се разгоряла и от тайните им срещи се родило детенце. Легендата се припокрива с тази за Витиня и Лука, но тук Антонио яздел бял кон, когато манастирът се срутил Така се оформили Конникът, Монасите и Мадоната.

Важно

Белоградчишките скали са резултат от сложни геоложки процеси, продължили милиони години. Тяхната уникална форма и разположение са ги превърнали в естествена крепост, която е била обитавана и използвана от различни народи през вековете. Днес, този природен феномен е една от най-посещаваните туристически дестинации в България, предлагайки на посетителите незабравими гледки и възможност да се докоснат до историята на страната ни.