История на град Пловдив

Увод

Сгушен сред трите хълма – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, Пловдив е град, който носи в себе си отпечатъка на вековете. Наслагвани един върху друг, културните пластове са изваяли уникален градски пейзаж, където античността, средновековието и Възраждането съжителстват в хармоничен тандем. Калдъръмените улички, автентичните къщи и живописните дворове пренасят посетителя в друго време, където историята оживява на всеки ъгъл.

Наслагвани столетия наред културни пластове определят днешния облик на Пловдив. Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторим ансамбъл на територията на историческото Трихълмие. Старият Пловдив е уникален жив градски организъм, изграден от археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата живописна украса, уютни кафенета и ресторанти, живописни калдъръмени улици. През 1956 г. той е обявен за архитектурно-исторически резерват, а през 1979 г. получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.

Географско положение

Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава най-пълноводната река в България – Марица. Така по естествен начин градът се разделя на две части. На север от Марица е разположен единствено район „ Северен“ , известен още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района. Географското му положение съдейства за неговото възходящо развитие през всички исторически епохи.
Тук минават важни международни пътни артерии, които още отдревността са свързвали Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието,Черно море с Адриатика.

Античност

Съвременният град Пловдив е населено място с хилядолетна история. Благоприятните природни условия – мек климат, пълноводната река Хеброс и полодородната Тракийска низина са фактори, които определят продължителното обитаване на едно и също място от праисторическата епоха до днес. Последните археологически проучвания налагат мнението, че трите хълма ( Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксимтепе ) са култово място, доминиращо над равнината, което прераства в укрепена цитадела през следващите епохи, а тракийското селище възниква и се развива източно и южно от него.

Началото на града е поставено около 4000 г пр. н. е. Предполагаемо древно име на Пловдив е Кендрисос, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху Трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиас. През 342 г. пр. н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис. Тогава „Филиповград“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис. През периода II-I в.пр.Хр.,също така наред с името Филипопол е носел същевременно и името Одрюза/Одриса/.Под това си име/Одрюза/ е издавал и собствени дребни бронзови монети,групирани в 2 типа,които са изключителна рядкост.

През 72 г. пр. н.е. градът е завладян за кратко от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при обявяването на Тракия за римска провинция през 46 г. след н.е. , като отново е преименуван — на Тримонциум (Трихълмие). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. В града заседава събранието на провинция Тракия с представители от градовете на провинцията. Ролята на койнона е да отговаря за почитането на императорския култ , като организира различните прояви, свързани с култа – издигане на императорски статуи, организирането на гладиаторски борби, на Питийските игри , отсичането на монети по този повод.

Град Филипопол получава титлата неокор. Титлата се дава на градове в чиито главни храмове се почита и императорът.
Филипопол и територията му били разделена на фили. Известни са десет фили, които носят имената на божества или митологични герои – Артемизиада, Асклепеида, Дионисиада, Кендресеида, Родопеида, Евмолпeида, Орфеида, Филипеида, Хебреида, Хераклеида.
Филипополис е с ортогонално планиране. Разкрити са двете централни улици, които се пресичат пред източния вход ( пропилеи ) на централния градски площад. Улиците са с настилка от големи сиенитни плочи , ограничени от бордюри и с ширина около 6 – 6,50 м. с изграден канализационен канал в средата. След опожаряването на града от готите през 251 г. се налага ремонт на уличната настилка, като се повдигат нивата на улиците и канализацията. Улиците ограничават правоъгълни квартали, ориентирани в посока изток-запад с размери от 65м до 72м. ( дължина ) и от 25 м. до 42 м ( ширина).

Крепостните стени са част от античния град. Най-ранните съоръжения са документирани на Трихълмието / Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе/, скален масив с форма на полумесец, издължен на север и предимно на Небеттепе, който е най-висок и доминира над останалите. Сектори от отбранителната му система са запазени и до днес.
Разрастващия се в равнината римски град налага изграждането на нова крепостна стена . От открит двуезичен надпис „ Източна порта „ става ясно, че със средства, отпуснати от императорската каса е построена крепостна стена, завършена в 172 г. сл. Хр. Основният принцип при изграждането на външния отбранителен пръстен на Филипопол , датиран от времето на имп. Марк Аврелий е приобщаването на съществуващите укрепления на Трихълмието с голяма част от благоустроения в низината град в единна крепостна система.

Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че „ Източната порта“е най-изявената градска порта, а улицата, която извежда до нея главната входно-изходна артерия на античния град. Най-ранната археологическа структура в комплекса е изградената триумфална арка, която предхожда изграждането на крепостните съоръжения.

Заключение

Благодарение на изключителното си географско положение и богатата си история, Пловдив се превръща в мост между Изтока и Запада. Като един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа, той е жива памет на човечеството, която заслужава да бъде опазена и популяризирана. Обявен за архитектурно-исторически резерват и удостоен с европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото, Старият Пловдив е символ на вечната ценност на културното наследство.