Международен панаир Пловдив

В съвременния динамичен свят панаирите са повече от просто търговски събития. Те са платформи за иновации, мрежови взаимодействия и създаване на бизнес възможности. Международен панаир Пловдив, като един от най-големите и модерни изложбени центрове в Югоизточна Европа, се утвърди като водеща платформа за българските и чуждестранните компании, които искат да представят своите продукти и услуги на регионалния и международния пазар.

Началото на панаирното дело в България е поставено през 1892 година, когато в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение. Международен панаир Пловдив е наследник на Първото изложение и на неговата мисия – да спомага за просперитета на българския народ, като стимулира развитието на националната промишленост.
В изложбената програма на Международен панаир Пловдив са включени многобраншови панаири и специализирани изложения, обхващащи ключовите отрасли на българската икономика. Тук се провеждат най-значимите търговски форуми в страната, на които българските производители излизат на международния пазар. Панаирите и специализираните изложения очертават параметрите на развитие на българската икономика и интереса на чуждестранния бизнес към страната и региона.
Панаирното градче е едно от най-големите в Югоизточна Европа – разположено е на 352 000 кв. метра и има 17 многофункционални изложбени палати, съоръжени с всичко, необходимо за експониране на всякакъв вид стоки. Общата изложбената площ възлиза на 159 100 кв. метра, от които 64 500 кв. метра покрита. Панаирът разполага със съвременен Международен конгресен център с общо 5 модерно оборудвани зали от 20 до 600 места. На разположение са и други 10 зали в отделни панаирни палати, с които общият брой места нараства до 2 100.

За клиентите на Международен панаир Пловдив са създадени такива условия за делова работа, каквито предлагат най-добрите европейски панаири.

Международен панаир – Пловдив е първата панаирна организация в България, която е член на Международната асоциация на изложбената индустрия UFI /от 1936 година/. Седем от проявите са покрили най-високите панаирни критерии и са одобрени от UFI – Международен технически панаир; Международен панаир на потребителски стоки и технологии; международните изложби Агра; Винария; Медикус, Денто, Галения; ПринтКом; Фудтех.

Традиции

Началото е поставено през 1892 г., когато през месец август в град Пловдив се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Целта му е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката на България на онзи етап и има за задача да покаже новите форми на производство в страната, да приближи българските производители и търговци към Европа и света.
Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, то успява да развие мащаби и да събере участие, които впечатляват: изложението достига обща площ над 90 000 кв. м., общият брой страни-участнички е 24, а за два месеца и половина (толкова е времетраенето му) павилионите му са посетени от 162 000 души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости – електрически крушки, фонографът на Едисон, оръжието на германската фирма “Круп”.
Сърцето на изложбения град тогава било там, където е днес сърцето на град Пловдив – Цар Симеоновата градина.
Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело и на Международен панаир-Пловдив се прави през 1933 г. – тогава в Пловдив е организирана Национална стопанска изложба. Изложителите са 424, а посетителите – над 120 000. Това е и първият мострен панаир в Пловдив.

Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална камара, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков – Фабрикаджията. С постановление на Министерския съвет от 16.05.1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България. Така той става част от икономическата панорама на страната.

През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен български (над 1000) в панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми. В годините интервалите на провеждане на пловдивските панаири са били различни, но традицията да се показват нови стоки, технологии, да се посредничи успешно в бизнесконтактите се запазва.
Д-р ОБРЕЙКО ОБРЕЙКОВ – ГОЛЯМАТА ЛИЧНОСТ НА ПАНАИРА
Международен панаир – Пловдив има в историята си тази голяма личност така, както всяко новородено има записан в акта си за раждане поне един родител. Д-р Обрейко Обрейков е роден на 7.06.1891 г. в град Пловдив и е потомък на стар възрожденски род. Той завършва с отличие право в Монпелие през 1912 г. и финанси и търговия в Париж през 1919 г. Доктор е на финансовите науки. Просветен, енергичен и волеви стопански деец, д-р Обрейко Обрейков по единодушната воля и избор на своите съмишленици застава начело на Пловдивската търговско-индустриална камара през 1930 г. Голямата му любов към града, в който е роден, и убеден, че каузата, на която най-първо трябва да служи, е да помага за стопанското оживление на България и да работи за укрепването на стопанските субекти в страната, по естествен път го водят до мисълта да продължи делото на организаторите на Първото българско изложение.

Затова, начело на Пловдивската търговско-индустриална камара, д-р Обрейков насочва голяма част от енергията си и към укрепването на Пловдив като панаирен център на България, и към международното признаване на този факт. Приемането на Пловдивския панаир за член на Съюза на международните панаири (UFI) през декември 1936 г. става след убедителната намеса и работа по време на конгреса в Париж на д-р Обрейко Обрейков и тогавашният кмет на град Пловдив Божидар Здравков.
Само две години след международното признание за Пловдивския панаир излизащият тогава вестник “Пловдив” пише: “Панаирът е постижение с извънредно значение за нашия стопански и икономически напредък, което е дело на шепа хора, и дори дело на един честен, искрен и достоен гражданин на Пловдив д-р Обрейко Обрейков”. Рядко времето е така бързо и точно в оценките си за значими и стойностни дела. А такава оценка е напълно заслужена и е най-малката почит, която България дължи на основателя и най-ревностния радетел за съвременния Пловдивски панаир.
Днес в модерното Панаирно градче, разположено на левия бряг на река Марица в Пловдив, от признателните потомци е издигнат бюст-паметник на д-р Обрейко Обрейков – голямата личност на Международен панаир – Пловдив.
Панаирно градче

Панаирното градче в Пловдив е модерен изложбен комплекс, разположен на  352 000 кв. мeтра. Общите изложбени площи са 159 100 кв. метра, от които 64 500 покрити и 94 600 открити. Международен панаир – Пловдив разполага със  17 многофункционални експозиционни палати, предоставящи възможност да се показват всякакви експонати. Палатите са с различни размери и конфигурация, с ескалатори, отоплителни и климатични инсталации, асансьори, озвучаване, електричество и водоснабдяване, телефонни и телефаксни връзки, и всичко необходимо за успешното панаирно участие. В някои от тях са изградени съвременно оборудвани фирмени офиси.
Панаирният конгресен център има пет модерни зали с капацитет от 20 до 600 места. На негово разположение са и други 10 зали в различни панаирни палати, с които общият брой места нараства до 2100. При много мащабни мероприятия има възможност в специално подготвени палати да се осигурят по 2000 седящи места.
Пресцентърът на панаира улеснява фирмите в контактите им с журналистите, когато се налага представянето на нов продукт, технология или вид дейност.В услуга на изложители и посетители са комфортен ресторант, кафе-сладкарници, обекти за хранене във всяка изложбена палата. В Международен панаир Пловдив се намира и първата по рода си Национална енотека, в която се съхраняват едни от най-добрите български вина.
Международен панаир Пловдив е лидер в панаирната индустрия в България и региона. Чрез него българските предприемачи излизат на международния пазар, а дейността му е индикатор за икономиката на страната и интереса на чуждестранния бизнес. Той представя на своите клиенти най-модерни условия за делова работа и разполага с база, която го нарежда сред водещите европейски панаири.

Панаирното градче в Пловдив е сред най-големите в Югоизточна Европа. Целогодишно в панаира се организират и провеждат 40 изложбени прояви, в които участвуват повече от 8000 изложители от над 60 страни.

Заключение

Международен панаир Пловдив е повече от просто изложбен център. Той е двигател на икономическия растеж, катализатор за иновации и място за срещи между бизнеса, науката и държавната администрация. С богата история и модерна инфраструктура, панаирът продължава да бъде важен фактор за развитието на българската икономика и за укрепването на позицията на страната ни на международната сцена.