Пловдив: Градът на седемте тепета и хилядите истории

От древността до наши дни хората са били подтиквани от любопитство и жажда за нови знания да изследват света около себе си. Пътешествията са били неразделна част от човешката история, но едва през ХХ век туризмът се превръща в масово явление. С развитието на транспорта, комуникациите и икономиката, пътуванията стават все по-достъпни за широки слоеве от населението.

Туризмът е най-младият стопански отрасъл, който има много бързи темпове на развитие. Той обединява комплекс от дейности за завладяване на обществените потребности на психическо и физическо възстановяване на хората, за укрепване на тяхното здраве и трудоспособност. Чрез пътуване и пребиваване извън обичайната среда те обогатяват знанията си и разнообразяват живота си. Това е главната социално-икономическа функция на туризма. С развитието на туризма се създават възможности за ангажиране на работна ръка и за активизиране развитието на редица стопански отрасли.
Настъпилите в последствие промени пораждат потребността от нов тип туризъм – устойчив и отговорен за културното наследство – а именно културният туризъм. Той е един от видовете специализиран туризъм, чиято популярност продължава да расте и до днес. За културен туризъм се приема всяка форма на туризъм, при която участието в културни образователни мероприятия или разглеждането на културното наследство е водещия мотив при предприемане на туристическо пътуване. Това са туристически програми, насочени към участници заинтересувани да се запознаят с културата, традициите и бита на даден народ или регион. Пример за такъв тип туризъм са фолклорни курсове, ръкоделие, грънчарство.
В него могат да бъдат включени:

• посещение на музеи и галерии;
• участие във фестивали и/или различни събития
• исторически местности, атракции и археологическо наследство
• местни обичаи

Жизненият цикъл на продукта на културния туризъм се отличава в редица аспекти от този на традиционните видове. Част от туристическите ресурси, предимно културно-исторически паметници с регионално и национално значение , около които се структурират пътуванията са обект на еднократно посещение и задоволяване на познавателния интерес.
Разнообразието от форми на културния туризъм е голямо и в този смисъл е трудно да бъде възприета единна класификация. В научните разработки, във връзка с него се разглеждат двата основни вида пътувания от гледна точка на осъществяване – индивидуални и групови, предназначени за деца, за младежи, за тесни специалисти, за мъже, за жени, за сегмента на третата възраст.
Организацията на туристическите пътувания в голяма степен е съблюдавана категория на отделните обекти, около които се предвижда да бъдат структурирани.

Културното наследство като ресурс на туризма

Културното наследство, според прогнозите на Съвета на Европа, ще има изключителна роля в информационното общество на 21 век. В епохата на глобализация и невиждана мобилност именно то, при равни икономически условия, ще определя избора на човека на среда за живеене. В същото време, културното наследство се изявява не само като духовна ценност, която трябва да се опазва, но и като уникален ресурс, който може и трябва да се използва за устойчиво развитие на пазара. Като основен инструмент за това се очертава културният туризъм.
Приходите от културен туризъм биха могли да допринесат със значителни средства за поддържането и опазването на културното наследство. Възприема се логиката, че ако културното наследство е способно да стимулира туристическата индустрия , то и туризмът, от своя страна, трябва да подпомогне разкриването, опазването и популяризирането на своя собствен културно-исторически ресурс. Културният туризъм се развива като една от най-успешните индустрии в различни страни по света. База за неговото утвърждаване е преди всичко потенциалът на културно-историческото наследство, което се възприема като един от стратегическите източници за общото социално-икономическо развитие на отделни райони. Според международните статистически изследвания културата е един от основните мотивиращи фактори за туристическите пътувания в света. Най-голям интерес за туристите предизвикват редица културни елементи на народите. Наличието на уникални исторически обекти предопределя успешното развитие на туризма. Запознаването с историята и историческите обекти е най-силният мотив за туристите, оказващ влияние върху поведението им.

Характеристика на град Пловдив

Разположен върху територия от 53 кв.км върху двата бряга на река Марица, Пловдив е вторият по големина град на България. Населението е около 340 000 души. Постороен е около седемте отделни хълма, издигнати като островчета сред ограмната долина на реката. През града минават важни международни пътни артелии, които още от древността са свързвали Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика. Уникалното местоположение на Пловдив върху този древен кръстопът е причина за силните културни и политичиске влияния от страна на източните и западните цивилизации, но въпреки това селището е запазило културната си идентичност.

Връстник на Троя и Микена и градовете в Крит, Пловдив възниква в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр. Хр. Неговата история е на повече от 8000 години, което го прави със сигурност най-стария от европейските градове. Траки, Римляни, Славяните, Прабългари са населявали в продължения на векове земите ни и са оставили богато куллтурно-историческо наследство. Имената на Пловдив са белези от миналото му. Интересен факт е, че малцина знаят името Кендрос или Кендрисия. То вероятно произлиза от кедровите гори, за които пишат древни летописци или от тракийското племе – кендриси. В историческите извори се намират данни за тракийското име Евмолпия. Името на града варира и като Евмолпеида, Евмолпеада и други. Предполага се, че това име произлиза от тракийския герой Евмолпус или весталките в храмовете – евмолпеи. Според мнозина през 342 г. пр. Хр. Филип ІІ Македонски /или негови войски/ са завладели града, разположен върху Трихълмието. Това събитие е последвано от нова смяна на името. Градът се назовава Филипополис, а днес в централната му част е издигната статуя на владетеля. През този период селището се разраства значително, като едновременно с това се превръща в една от отправните точки на колонизаторската дейност. По време на римския император Клавдий империята включва тракийските земи в своите предели и той става център на римската провинция Тракия. Тримонциум, в превод градът на трите хълма, става отново важно средище на културата и стопанския живот. Тук се събират данъци, коват се монети, строят се бляскави сгради, аристократични домове, внушителни крепостни стени. Римската епоха /І-VІ век/ е един от най-значимите периоди на Античността.

През първата половина на седми век започват първите масови заселвания на славяни, които в съжителство с траките интерпретират името на града от Филипополис на Пулпудева, като се трансформира после в Пълдин и Пловдив. 1382г.Турците наричат града Филибе. Попадайки в центъра на империята, града губи значението си като важна крепост. Започва ново стройтелство на обществени сгради, като джамии, ханове,страноприемници и бани. В града имало 55 джамии.

И до днес Пловдив е вторият по големина и значение град в България след столицата София

През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Международният пловдивски панаир. В началото на 20 век Пловдив израства като център на леката и хранително-вкусова промишленост, модерната търговия и банковото дело. През 70-те години са разкрити много археологически паметници, изцяло е реставриран Старият град. През 1990 г. е завършен спортният комплекс на града, включващ най-големия стадион и най-голямата гребна база в България. През 1999 г. в Пловдив се провежда за първи път Европейският месец на културата. През последните години в Пловдив се осъществява мащабно строителство на големи бизнес и търговски центрове, благоустроена е Главната улица, реконструират се пътищата в града.. Всяка година в Пловдив се провеждат културни събития от международен мащаб – Вердиевите вечери, Нощта на музеите, Международният фолклорен фестивал, Есенният джаз-фест и др. Градът продължава да се развива като уникално съчетание от древност и модерен европейски облик.

Пловдив е една от най-популярните туристически дестинации на България и разнообразието от обекти за настаняване в града е наистина голямо. Покрай многото уютни и комфортни хотели в Пловдив през последните години все по-голяма популярност печелят хостелите в града, които предлагат добри условия за настаняване на разумни цени. Гостите на града, търсещи домашен уют и самостоятелност могат да се ориентират към къщите за гости, а ако търсят по-модерна и стилна обстановка, могат да избират измежду множеството апартаменти на хотелски принцип.

Сред различните предложения за настаняване изпъкват и няколко очарователни къщи за гости и хотели в Стария Пловдив, които адекватно съчетават съвременни удобства с романтичната атмосфера на традиционен възрожденски дом/ Очаквано, най-голямо е разнообразието от хотели в Пловдив, което гарантира на гостите на Града на Тепетата, че ще намерят място за настаняване според своя вкус и бюджет.

Заключение

Туризмът, този млад и динамичен сектор, е не просто икономически двигател, а и мощен инструмент за културен обмен, социално развитие и опазване на околната среда. С нарастващото търсене на автентични преживявания и устойчиви практики, културният туризъм се очертава като водеща тенденция в бъдеще. Като обединява удоволствието от пътуването с възможността да опознаем различни култури и традиции, той допринася за обогатяването на нашия живот и за изграждането на по-добро бъдеще за всички нас.