Разходка из историята на Пловдив

Увод

Пловдив – градът на седемте тепета, носи в себе си вековна история, която се разкрива най-пълно в Стария град. Разположен върху три от тези хълмове – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, Старият град е уникално съчетание от антични, средновековни и възрожденски паметници. Калдъръмените улички, автентичните къщи и живописните дворове пренасят посетителя в друго време, където историята оживява на всеки ъгъл.

Старинен Пловдив е разположен върху три от шестте хълма на града – Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе. Наслагвани столетия наред културни пластове определят днешния облик на Стария град. Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторимо единство на територията на Трихълмието. Археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата история и украса, уютни хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни постройки с романтични дворове, живописни калдъръмени улички – това е Старият Пловдив.
В Старинния Пловдив най-многобройни са архитектурните паметници от Възраждането. Издигат се домовете на фамилии, известни с активна стопанска и културна дейност далеч извън пределите на Османската империя. В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след 19 век. Тук има по-стари къщи, носещи характеристиките на българската планинска къща с открит чардак, несиметричен план и с по-скромна декоративно-художествена украса. Несиметричната схема не може да задоволи напълно нарасналите изисквания на собствениците- хора, които пътуват много, познават Цариград, Венеция, Виена. На тези условия отговарят успешно пловдивската симетрична къща, така че към средата на 19 век тя се разпространява из цялата страна. В нея е салонът/хайет/, който е приемно и най-представително помещение в жилището. Декоративното оформление на този тип къщи е особено характерно: стенописта е ярка, обогатена със сложни орнаментални мотиви и пейзажи с различни сюжети, интериора са декоративните ниши, т.нар. алафранги, украсени богато с букети и пейзажи. Старият Пловдив е уникален културен център от археологически обекти, музеи и галерии, старинни сгради, действащи храмове, уютни кафенета и ресторанти, учебни сгради, живописни калдъръмени улици.

Жълтото училище

Жълтото училище е наречено така, заради цвета на фасадите му. Всъщност това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище “Св.св.Кирил и Методий” и настанена в новата специално построена за целта сграда. Построена е от известния брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава фолклорния факултет на Музикалната академия в Пловдив.
Пловдивските къщи
В края на ХVІІІ и особено през ХІХ век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др. със съвсем обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. За няколко десетилетия само чрез ръцете на възрожденския майстор Трихълмието се превръща в истинска приказка.
Днес познавачът и обикновеният турист спрял се пред бароковата фасада на пловдивската къща могат да черпят от достолепието на старите творци – създатели на архитектурни паметници с изключителна художествена стойност. Българските майстори строители, зидари, архитекти, изкусни дърводелци, резбари и зографи са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането.

Къща “Ламартин” (къща на Георги Мавриди)

Къщата “Ламартин” е музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин, разположена в къщата на Георги Мавриди. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните два етажа са изпълнени с класическа симетрия.
Дановата къща

Дановата къща е изградена върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. ” Съборна” е великолепна. Разположена е в красив двор, приличащ на небесна тераса. В нея е живял Христо Груев Данов – основателят на организираното българско книгоиздаване и носи името му. Отвътре украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазене е и оригинална зидана печка.
Днес в къщата се помещава експозицията на отдел “Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането” на Историчискя музей.

Иконната сбирка на Градската художествена галерия в Пловдив
Иконната сбирка на Градската художествена галерия в Пловдив е създадена през 1975. Помещава се в сградата на старото църковно училище при Храм “св. Константин и Елена”. В експозицията са представени икони от ХV до края на ХІХ век.
Тук могат да се видят творби на изявени възрожденски иконописци като Захари Цаньов от Трявна, Христо Димитров и синовете му Димитър и Захари Зограф от Самоков, никола Одринчанини, както и други представители на Тревненската, Самоковската и Одринската школа.

Къщата на д-р Стоян Чомаков – Галерия “Златю Бояджиев”

Д-р Стоянов Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща Чомаков е построена през 1858-1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектани резбовани “слънца” и други мотиви.
След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд. От 1950 до 1980 година в сградата се помещава Детският отдел на Народната библиотека, а от 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада накъщата е издигнат паметник на твореца.

Градска художествена галерия (Девическата гимназия)

В представителната сграда на Пловдивската девическа гимназия днес се помещава постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Над 300 картини, графики и скулптури показват развитието на българското изобразително изкуство от епохата на Българското възраждане до наши дни. Тук могат да се видят живописни платна на Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов, Антон Митов, Христо Станчов, Иван Мърквичка. Показана е евелюцията на жанровете натюрморт, пейзаж и фигурална композиция от края на ХІХ и началото на ХХ век. Обзорно е представено и творчеството на пловдивските художници от създаването на Дружеството на южнобългарските художници в 1912 г. до наши дни. Галерията е създадена през 1952 г. Постоянната и експозиция е настанена в историческата сграда на девическата гимназия.

Къщата на д-р Сотир Антониади – Старинна аптека “Хпипократ”

Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека ” Хипократ”, единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив.
Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. Разпределението създава усещане за модерност и функционалност.
Къща ” Недкович”

Този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Но някои чужди изследователи не без основание оприличават сградата с италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известният търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен четириколонен портик с кръгли арки.
Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобпразени пейзажи с изгледи от различни европейски тградове.
Днес къщата на Недкович е обзаведена като експозиция ” Старинен градски тип”, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХІХ век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.

Исторически музей – Експозиция “Възраждане” (къща “Георгиади”)

Историческият музей в Пловдив има четири големи отдела, създадени в различни години и обединени през 1993 година. Те проследяват историческото минало на Пловдив и Пловдивския край от ранноосманския период (ХV-ХVІІ в.) до съвремието 8 края на ХХ век.
Експозиция “Българските земи през ХV-ХІХ век и епохата на Българското Възраждане” е създадена през 1954 г. и се помещава в къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади. Построена е от родопския майстор хаджи Георги хаджийски през 1848 година. Експозицията представя ранноосманския период (ХV-ХVІІ в.) и съпротивата на местното население срещу чуждото владичество.
На епохата на Възраждането е отделено по-специално внимание. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Раковски, Левски и Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.

Хисар капия

Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка (калдъръма) се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІ век. Сегашният вид определя доминираща средновековна препревка от ХІІ – ХІV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава.
През Възраждането и в началото на ХХ век поратата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ – ХІV в. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величестветия си корпус се надвесва на д Хисар капия.На юг крепостната стена потъва в недрата на високот дворно пространство на църквата ” Св.св. Константин и Елена”. От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасадата на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.

Куюмджиевата къща (Етнографски музей)

Началото на музея е поставено още в далечната 1917 г. от големия етнограф и родоповед Стою Шишков, но е обособен като специално изграден Регионален музей през 1952 г. Експозицията показва богатата материална и духовна култура на Пловдивския край, обхващащ исторически територията между Стара планина и Средните родопи и от горното течение на Марица до Чирпанските възвишения. Проследено е развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. Представено е голямото разнообразие на народната култура – облекло, тъкани, шевици, музика и танци на основните етногжрафски групи в региона – рупци и тракийци.
Експозицията на музея се помещава в двата жилищни етажа на една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се внашите земи- дома на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Посторена е през 1847 г. и тразява вкуса на богатия пловдивчанини. Сградата е с площ 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната и страна. Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери – 18,5/11 м. Просторните стоа и с изписани стени са украсени с геометрично пхрофилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани “слънца” и елегантно извити “алафранги”. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.

Балабановата къща

Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от най-изявените творци на страната. Неповторимата и атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели.
Тази великолепна сграда е построена в началото на ХІХ в. и се намира на ъгъл между улиците ” 4 януари”, ” Д-р Стоилов” и ” Антраник”. Голямата порта откъм улицата и срещуположната и широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.

Къща “Хиндлиян”

Къща “Хиндлиян” e посторена от неизвестен майстор по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на двете сгради.
Хиндлияновият двор обединява стопански постройки, баня и маза. Предсдтавителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки,натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пйзажи от Цариград, Венеция,Стокхолми др. градове.
В северната част на сградата е мазата (домашното хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обдаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско бижу в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.

Античен театър

В богатия на исторически находки град, Античният театър е най-импозантният пловдивски паметник от античността. Разположен е в седловината между Джамбазтепе и Таксимтепе на Трихълмието, над южния вход на тунела по булевард “Цар Борис III Обендинител”. След продължителни археологически разкопки той е разкрит напълно през 1977-1978 година. Античният театър в гр.Пловдив е най-впечатляващата постройка от Римско време, запазена до наши дни.
Пловдивският Амфитеатър е забележителен не само с архитектурното и историческо опознавателно значение, но и с умелата адаптация към културния живот на града. Той е гостоприемен домакин на концерти, опери, театрални представления и много фестивали през летните месеци от годината. Сякаш, за да създаде един приказен и непреходен свят, неустоим притегателен център за туристите, времето е събрало повечето значими градски забележителности и паметници в очертанията на Трихълмието. Включен в границите на архитектурния резерват “Старинен Пловдив”, днес театърът се вписва в неговия ансамбъл като най-емблематичният паметник в калейдоскопа на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществена върху Трихълмието през вековете. Възроден за нов живот, той е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото.

От средата на осемдесетте години, след възстановяването му, Античния театър става част и от активната дейност и историята на Пловдивска опера, Пловдивска филхармония , а впоследствие и на Пловдивското Оперно-филхармонично дружество. Той е вдъхновяващата сцена на ежегодния “Верди” фестивал, на фестивала на Оперното изкуство, на многочислени концерти на музиканти от цял свят. Заради своята уникалност и монументалност като символ на безграничния и безсмъртен човешки дух, Античния театър е избран за тържественото откриване на Европейския месец на културата през 1999г.

Със своята историческа съдба, местоположение, автентична архитектура и богатите , и нестандартни възможности за изява на творците във всички области, които предлага, Античният театър в Пловдив е изключителна национална, културна и туристическа атракция, която приобщава страната ни към цивилизационната общност на Европа и света. Неповторимата атмосфера на античност и съвременност, вплетени в неразделно цяло е притегателен център за почитатели на археологията и историята, ценители на архитектурата и изкуството, творци с нестандартни идеи или просто хора, които търсят своя незабравим спомен и преживяване.

Заключение

Старинен Пловдив е повече от просто исторически център – той е жива тъкан, която свързва миналото с настоящето. С всяка стъпка, която посетителят направи из калдъръмените улички, той открива нови тайни и се докосва до богатото културно наследство на града. Уникалната атмосфера, съчетана с богатата история и архитектурно разнообразие, правят Старинен Пловдив една от най-атрактивните туристически дестинации в България.